Afleveringen
-
Казахме си ГО въпреки техническите неизправности на моменти, които не успяха да бъдат премахнати. Защото темата е важна! Гласовете по темата за важни!
В този епизод давам гласност на темата за това как и какво може да се промени за това журналистите да говорят за насилието по начин, по който да предават истинската значимост. Как темата да присъства по смислен начин, а не през жълтото? Как журналистите да осъзнаят и да са наясно колко голяма отговорност носят с отразяването на темата?
Как да говорят на тази тема, как да се подобри процеса и какво може да се промени, за да могат думите на медиите да носят сила, отговорност и промяна?
Казваме си ГО с:
- Мария Касимова- Моасе- журналистка, писателка, създател на едни от най- човечните, истински и красиви истории.
- Антон Андонов- журналист, член на управителния съвет на БНТ.
- Оля Минева- основател на фондация Еmprove, която се бори за промяна в обществените нагласи за това какво е насилие, и носи революция след себе си, защото изцяло променя нагласите какво е силна жена.
Няколко акцента от разговора:
- Безумните покривни кадри, които използват от сток банки като дежурната лепенка на уста, синьо око, плюшено мече на пода, локва кръв, счупена чаша. Дали пък точно това не би могъл да бъде следващия проект за студенти по журналистика: заснемане на нови покривни кадри, които да показват силната жена! А не жертвата! - Как журналист да се подготви за интервю с човек, който е преминал през трудна ситуация? Най- важното: да не забравя, че винаги в основата на всичко стои човешко същество! Да чуе човешкото същество и да задава човешки въпроси.
- Да се търси контекста, който е адекватен към ситуацията, а не просто да информира.
- Журналистите да прекарат време и да имат качествено общуване с жени, преминали през насилие, да преживеят да познават хората извън камерите и микрофоните.
- Да се покаже как човек преодолява тази ситуация за да може през този пример да окуражи останалите за промяна. Добрият пример, който да покаже СИЛАТА, а не ЖЕРТВАТА.
- Темата да бъде поставена в етичен, адекватен и точен контекст.
- Да се задават въпроси, които да събудят равносметка и процес в отсрещната страна. Например „Как това те промени“, а не „Как се почувства“.
- Да проявяват емпатия когато подготвят журналистическия материал, да бъдат уважителни в историята, да си задават въпроса защо правят даден материал, защо разказват тази история, какво искат да постигнат.
- Разширяване на светогледа: как темата може да влезе в различни варианти, не само в новините.
Надявам се темата да стигне до повече хора в медиите, които смятат темата за важна, както и до такива, които искат да бъдат част от промяната на този процес.
-
Защо не говорим в трудна ситуация?
Какво не успяваме да кажем когато сме зле?
Как аз и Боряна сме полезни на хората, които са е подобна ситуация.
· Уточнение за зле- трудни взаимоотношения, токсични отношения, емоционален дисбаланс, депресия, тревожни състояния, панически атаки, социална тревожност, нервен срив, и т.н
Говорим, но не ни чуват, или не ни вярват.
Най- трудните думи са тогава, нека да ги намерим. Много е лесно да кажем „добре съм“.
Много е важно точно тогава да говорим!
Редно, нередно, правилно, неправилно срам, страх и вкарваме ли се в подобни категории когато сме в трудни състояния. И как вкарваме неговоренето в тях?
Kaк да успяваме да изразим състоянието, в което сме?
Какво да направим?
Как да кажем, че имаме нужда от помощ....
Да не търсим правилните думи. Те винаги са правилни. Достатъчни са думите „имам нужда от помощ“.
Започнете да говорите хора, има кой да ВИ ЧУЕ, има кой да помогне, намерете начин и го направете веднага.
Защото думите могат да променят и да спасяват животи.
Боряна Григорова е психотерапевт и автор на книгата "Паяжината на психическия тормоз".
-
Zijn er afleveringen die ontbreken?
-
Психичното здраве на мъжете. Защо мъжете не си ГО казват?
Казваме си ГО с Иван Владимиров- Нав.
Защо не говорят за психичното си здраве, че са зле, че имат нужда от помощ. Умеят ли да разпознават симптомите, че не са добре.
Ако кажеш, че имаш нужда от помощ или че си зле, не те прави по-малко мъж.
Ти си мъж, ти трябва да си силен! Възпитание? Общество? Това води до нездраво отношение към вътрешните преживявания.
Трябва ли да си емоционално интелигентен, за да разпознаеш симптомите и да признаеш, че имаш проблем.
Има ли забрана за мъжките чувства?
Вътрешната борба, която води до злоупотреба с вещества, трупане на гняв, агресия, изолация.
Когато започнеш да говориш за проблемите си и да споделяш, както и да си признаеш, че имаш нужда от помощ- това е най- голямата СИЛА, а не слабост.
Да говорим!
-
Да напишеш или да изкажеш душата си с Мила Иванова?
Какво не си казваме, какво е да си ГО кажем според Мила.
Да си Го кажем когато сме долу, когато сме слаби, когато преживяваме болка.
Изглежда модерно да сме позитивни, усмихнати, изпълнени със свръхпозитивизъм, надрусани със свръхщастие. По-често сме недобре, отколкото добре, да си го кажем. Да си кажем, че не сме добре, а не да го прикриваме зад "добре съм, екстра съм", и една от най- големите сили е да бъдем слаби.
И да си го кажем когато имаме нужда от помощ и подкрепа в това, че не сме добре,
Имаме ли правото да си кажем всичко без да бъдем осъждани?
Можем ли всичко да си кажем и кое никога няма да си кажем?
Да си позволяваме да си го кажем е като да си позволяваме да живеем. Ако можем да си позолим да си ГО кажем, означава, че си позволяваме и да живеем.
Говорим ли нашата истина или търсим вечно одобрение на думите си?
Всички сме лодки в морето, всички ли ще намерим своя пристан и свойте думи.
Какво да срещне лодката, за да не потъне?
Лодките като думите...пускаме ли ги по течението, в необятното, неизвестното или целим да стигнат своя бряг?
Можем ли да имаме лекотата на лодките.
От сбъркани думи, най-накрая да не сбъркаме и живота си?
Само времето ли не продумва, а тиктака мълчаливо?
Какво аджеба означава да живееш пълноценно, да грабиш от живота с пълни шепи? От всички написани неща, знаем ли въобще как. Аз лично не знам. Какво ми каза Мила...слушайте ни!
-
Казахме си ГО с Цвети и Антония от Вайръл стихове за секс и драма.
Казваме ли си ГО по-лесно през стиховете, хумора като спасение да си кажем истината?
Секс с драма или секс без драма?
Казваме ли ГО или ГО показваме?
Не потискаме газове, а потискаме думи, емоции, обиди?
Да се преебем, но да не се страхуваме да мълчим.
Страхове, травми, обиди, тревожности, депресии. Да се научим да говорим и за тази неизменна част от нашия живот.
Трябва да сме само положителни и позитивни! Да се "разсеем" от лошото.
За това не се говори, така не се говори, как и за какво да говорим в крайна сметка. Кур за мнението ти!
Агресията и обичта на думите.
Че сме слаби, че сме хора, ядосани, огорчени?
Можем ли всичко да си кажем? Кое никога няма да си кажем?
Да ГО казваме и да ни чуят!
И да има кой да ни ГО каже.
Ако си ГО бях казала преди много години, много неща можеха да се променят. Тогава не успях да си ГО кажа. Преди една година си ГО казах. Ако не бях "чула" думите на моя приятелка "имаш нужда от помощ", сега нямаше да съм тук и сега.
Думите, които променят и спасяват.
-
Казваме си ГО с Милена Авелок за какво и защо не говорим?
Как да заразяваме с примера на да си ГО кажем, за да започнат все повече хора да го правят.
Изречените или написаните думи, да си ГО кажем или да го напишем?
Да говориш не е ли да се разголиш? Говорим ли нашата истина.
Да превръщаме думите в дела.
Агресията и обичта на думите.
Можем ли да слагаме думите в категории?
Как да говорим така, че да ни разберат? Правото да си кажеш всичко, без да бъдеш осъждан? Успяваме ли да изречем на-важните неща, докато плямпаме за какво ли не. Честни, искрени, любезни и най-накрая?
Закъснелите думи....
Думите и пътят към душата, Да търсим смисъл в говоренето!
Слушайте ни! В слОловото е оловото!
-
Казваме си ГО с Иван Владимиров- Нав. За искреността и простащината. Заедно заразяваме с примера и мисията да си ГО казваме.
Когато си ГО казваме сме еди какви си, когато не си ГО казваме, пак сме...........
Много сме искрени или сме големи простаци?
хем да сме искрени, хем да не сме и простаци...Искрен простак? Не живее ли във всеки от нас един гъз?
И какви предпочитаме да бъдем. Как говорим и как живеем и каква е взаимовръзката.
Защо не изразяваме, а потискаме емоции, казвания, обиди, псувни когато ни се случва нещо, а след това си го изкарваме на близките?
Страх ни е да изгубим непознати хора ако им ГО кажем, но не ни е страх да изгубим близките си....?
-
Думите, думите....
Какво си казахме с Видислава Тодорова?
Много неща се пишат, много неща се казват как да живеем, какво да правим, как да мислим, да правим това и онова, да приемаме, да не приемаме, да говорим, да не говорим, да обичаме, да нямаме очаквания,.......КАК да живеем аджеба?
Измежду всички писания и говорения не забравяме ли истинския смисъл? Защо съумяваме да изгубим много време забравяйки фактът, че сме живи. Не е ли това нещото, което ни се изплъзва цял живот? Не е ли това най- голямото казване: че си жив? Не се ли правим много често по-велики от самия живот? Не сме ли тук, за да бъдем просто хора. Аз с Аз: не е ли най- трудна тази среща и не са ли най- трудни думите към нас самите?
Не правим ли почти винаги полу неща: полу мълчим, полу говорим, да не се окаже най-накрая, че и полу живеем?
Видислава, която говори и пише много за хилядите си последователи. Какво има да ни каже тук и сега в подкаст Да си ГО кажем.
Какво да правим най- накрая? И как това, което казваме да го правим....как?
Как да заразяваме с примера на Да си ГО кажем? Слушайте ни.....
-
Какво си казахме със Сандра и дори една дума поне да стигне до един човек, ще сме благодарни! Дано ни чуят!
Слушайте ни какво си казахме, защото това е важна тема! Кои сме ние ако аз не съм аз, и ти не си ти? А не според определените от "някой" категории слаби, дебели, грозни, красиви.
Бъди си! ТИ!
Срам и страх да говорим, срам да признаем.
Дори и от тялата ни е срам.
Защо съзнателно и несъзнателно се стремим да бъдем нещо и винаги нещо различно от това, което сме. Какво все не ни е достатъчно? Все искаме повече отколкото Господ и Природата са ни дали. Физическите проблеми, съчетани с психическите. Приемане на себе си и приемане на тялото си. Комплекс от обществото и защо никога не се чувстваме комфортно в собствената си кожа. Медали и купи за сметка на здраве, баланс и осъзнатост. Определените от "някой" категории дебел, слаб, красив, грозен, които създават фалшиви стандарти за красота и карат хората да се чувстват недостатъчни. Какво означaва да си слаб, красив, грозен, дебел???? Как определяме, че някой е "слаб" или "дебел"? Със Сандра се опитваме да определим според нас какво е да си слаб или дебел. Успяваме ли? Какво се случва зад завесата на едно състезание? Да бъдеш перфектен и какво означава това. Съвършенство? Какво означава? Не е ли това да приемеш себе си такъв какъвто си: съвършен заедно с всичките ни несъвършенства. Да приемем и тъмните си страни, които понякога са повече от другите ни:)
Бъди си!
-
Да си ГО кажем през погледа на Ани.
За какво говорим и за какво не? Казваме си ГО чрез думите или чрез отношението, което показваме? Сетивата, през които говорим. Какво казваме, какво показваме и какво чуваме?
Един до друг пише ли се слято? А с думи докосва ли се повече отколкото с ръце?
Страхуваме ли се думите си и можем ли да се отречем от тях? Този АЗ, който Вие не виждате. Доколко се показваме и говорим ли за травмите и болките си? Приемането на човек с всичките му травми, болки, емоции, гняв, огорчение? Доколко си казваме, че изпитваме гняв или огорчение и защо не си позволяваме да ги изразяваме?
Какво казваме всъщност?
Думите, които могат да променят и спасяват!
Най- големите очаквания ни към думите, които изричат към нас ли са?
Кога да говорим и кога да спрем да говорим. Какво да правим всъщност?
Да бъдем, да бъдем, да бъдем! Да бъдем какво?
Как да заразяваме с примера на да си ГО кажем.
Слушайте ни с Ани ....
-
Обичамте трябва да се пише слято....
Това ли са най- трудно изречените думи?
Какво си казваме и какво не си казваме и какво да правим всъщност?
Можем ли да се откажем от думите си?
Най- трудно е да казваме нещата, които обичаме или тези, от които се страхуваме? Как да обединим глобалното казваме и това, което е през призмата на семейството и терапията.
От това да бъдем хора ли се страхуваме най- много?
Срам, страх, споделеност, скандалност, критика. Думите, думите....изглеждат толкова лесно, а се оказват нещо толкова трудно. Защо не използваме гласа си, а се вдъхновяваме от външни фактори?
Думите, които могат да променят и спасяват животи. ....
Защо страдаме и се стремим от изкуствено създадени категории от обществото, които самите ние не знаем какво означават. Как можем да се стремим към щастие като самите ние не знаем какво означава. Да бъдем позитивни..и ако не сме значи сме "кофти".
С Валентина Димитрова заразяваме с примера на Да си ГО кажем и предаваме тази сила и умение, за да започнат все повече хора да го правят.
-
Има ли неразказана история за света?
Част от голямо семейство ли е човекът или продължава да се чувства самотен?
Има ли все още тера инкогнита? Тера инкогнита ли е човекът все още? Ще разкрием ли най- накрая тази загадка.
Пътуване извън себе си или към себе си е едно пътуване?
Камерата или перото е по-силно изразно средство? Koe e неизпътуваното пътуване?
Пътуването е прозорец към света, думите не са ли прозореца към човека, към душата му.....
-
Големи усти или големи уши имаме?
Загубихме ли чувството си за хумор и смехът все още катарзис ли е? Имаме ли все още способността и силата да се смеем? Смеем ли се истински, от дъното на стомаха си, забравили ли сме онова финно чувство, което ни кара да се смеем.
Коя е неизиграната роля на Китодар?
Казваме ли си нещата по- лесно през смеха. През шегата да си кажем истината. Смях и сълзи? Можем ли да жонглираме между смешното и трагичното?
Коя дума и коя роля ще остане в историята?
-
Какво ни каза най-емблематичният глас, символ на цяла епоха Toма Спространов в ДАСИГОКАЖЕМ.
Свободни ли сме да си го казваме през музиката и как се избира музика, с която трябва да се внимава?
Успял ли е да каже всичко пред микрофона и кой въпрос не е успял да зададе?
Най-музикалната дума, коя песен ще остане завинаги и кой е най-красивият звук, който някога е чул Тома Спространов.
Kой ключ отключва ключа сол и как звучи мелодията за двама?
Какво има от другата страна на плочата и на луната и може ли да свърши музиката?
Коя е липсващата плоча в колекцията на Тома Спространов и с коя няма да се раздели?
Не сме ли загубили истинският заряд на великите банди? Тези, които нямат нужда от ексцентрични костюми и сценографии, а излизат на сцената единствено с глас и талант..
Ще дочакаме ли нов гении в музиката и къде отиде рокендрол енергията?
Може ли музиката да ни смири, и да ни обедини? Музиката ли е изкуствотото, чрез което най добре можем да се изразяваме?
Ако сега трябва да интервюира музикална знаменитост коя ще бъде тя и коя песен звучи за нашата среща?
Изпятата песен......
-
Да си ГО кажем със Степан Поляков.
Неразказано, неизказано, неизиграно и коя история от човечеството и историята все още не е разказана.
Свободни ли сме да си ГО казваме в документалното кино?
За това не се говори, така не се говори. За какво и КАК да говорим?
Геройте на нашето време и за кой от нашето съвремие би направил филм Степан Поляков?
Не искаме да си носим кръста си, но искаме да носим корона?
Паралелната реалност и връщането към миналото или нови разкази за забравени истини?
Режисьори или актьори сме?
-
За какво не говорим и какво е да си ГО кажем през погледа на Горан Благоев?
Може ли думите да обединяват и всички да си казваме и разказваме.
Кое е най-голямото казване на Горан Благоев?
Вяра и религиозност, дух, духовност и морални устои.
Свобода на словото и доколко личната ни позиция вреди и помага? Казваме си ГО, а ни критикуват.
Защо сме склонни да критикуваме някой само защото има възгледи, различни от нашите?
П.С/ Важно уточниение: записът на епизода е правен на 04.10
-
С Калин Терзийски заразяваме с примера на да си ГО кажем, за да започнат все повече хора да си ГО казват.
За какво не говорим и какво е да си ГО кажем през погледа на Калин.
Кое е най- голямото казване на Калин?
Ще свършат ли "мъките на словото"- думите и коя дума ще остане в историята?
Можем ли да се отречем от думите си?
За чуруликането на словото. Език, култура и литература: не са ли точно те, които ни държат като общество, като нация.
Свобода на изразяване на нашата лична позиция, казваме си ГО, а ни критикуват.
Аз не съм чел материала, но искам да се изкажа по същество. Защо не чуваме първо какво.
До каква степен трябва да се автоцензурираме и крием ли се зад анонимността.
Да си скандален означава да си ГО казваш, и когато си ГО казваш означава ли, че си скандален?
-
Предаваме нататък да си ГО кажем и с Ива. Казваме си ГО, за да започнат и другите да го правят. Защото думите, думите....
"Защото имаме думите си, речта си, гласа си, говора, комуникацията. Защото човек е комуникатор, човек обича. Говорете ХОРА! "
Слушайте и предайте нататък..... свободата. Защото свободата е битка за себе си. Защото свободата е вътрешно състояние на духа. Свободата на словото е свобода на духа.
Да си ГО кажем през погледа на Ива и през погледа на журналистиката.
За какво не са питали досега Ива?
Изгуби ли се истинското перо и има ли свобода на словото, свобода на перото?
Доколко сме свободни да си ГО казваме и да изразяваме позицията си? Как една лична позиция може да доведе до недоволство на хората и как с думите си можем да ядосаме хората. Казваме си ГО, а ни критикуват.
Имаме ли свобода на словото и свободна трибуна? Търсим ли тази истина- тази, която да бъде поднесена чиста и обективна?
Каква новина би направила Ива за днешното днес?
Коя е най- голямата и истинската новина и коя новина ще остане завинаги в историята?
Как възприемаме новините и промени ли се възприятието ни за добро, лошо, истинско, неистинско. Къде е истината в една новина- по средата или над всичко?
-
Слушайте и предайте нататък.......Казването! Споделеността! Будността! Благодарността! Любовта на думите!
Казваме си ГО с Георги Тошев, за да могат все повече хора да започнат да го правят. "Защото думите са ЛЮБОВ. Защото да споделяш е емоционална чистота! Защото говорещите хора имат привилегията да общуват със света на едно друго ниво.
Защото.....думите са огледало на всеки от нас."
Историята за днешното днес, която Георги Тошев ни разказа.
Кое е най- голямото му казване и какво ни казват дните, в които живеем?
Ще намерим ли своето ЗАЩО и своето КАК?
Как възприемаме изкуството днес? По- силна ли е жаждата ни за култура и доколко страхът ни накара да останем вкъщи?
Във времена на безпаметност към великите ни личности ли живеем?
Вчера, днес и утре и хармонията между трите думи.
Езикът на големите ни звезди и езикът днес.
Обикновени/ НЕобикновени
Познати/ НЕпознати хора.
Какви сме всъщност?
Научихме ли се въобще на споделеност?
И защо все искаме повече от това, което животът ни предлага?
Коя трябва да е новата икона на света?
Предайте нататък......
-
Да си ГО кажем през погледа на Ива. И да имаме кураж да си ГО казваме.
За свободата на думите и как да говорим така, че да ни слушат?
Защо не използваме гласа си, който притежаваме, защо не чуваме, защо не слушаме?
Доколко сме съзнателни когато говорим?
Какво време дойде- на обичане или на мразене и какво ни казват дните, в които живеем?
Нека човечеството да се преобърне и да имаме нужда от по-малко приоритети.
Фотограф: Мариана Гугалова
- Laat meer zien
