Afleveringen
-
Send us a text
На 19 май един младеж изнесе портрета на Ахмед Доган от централата на ДПС на бул. „Александър Стамболийски“ в столицата. Причината – фракцията на Доган бе изгонена от там с полиция по искане на областния управител на София. Това бе пореден епизод от битката с другия лагер в ДПС - този на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски.
Младежът с портрета е 27-годишният Алекбер Абил, който е гост в 196-ия епизод на Z-Каст. Разговаряме с него в края на една драматична за ДПС седмица, след като и (съ)председателят на партията Джевдет Чакъров, който представляваше фракцията на Доган, премина в лагера на Пеевски. Алекбер Абил и много от младежите обаче остават на страната на (все още де юре) почетния председател.
„В никакъв случай ние не сме губещата страна“, казва Абил, който е и млад баща. „Ние сме печелившата страна, защото така ще ни оцени историята. Въпреки лишенията за моето семейство аз съм убеден, че моят син ще се гордее с мен, защото съм бил от правилната страна на бариерата. Понеже пари, власт – всичко е имагинерно и временно. Те идват и си отиват. Но честта и достойнството на човека не може да бъдат върнати.“Членът на Младежкото ДПС е категоричен, че след овладяването на формацията от Пеевски е необходимо да се създаде една нова „модерна, либерална партия, която сама да изявява своите политически лидери“.
„И всичко това да става отдолу нагоре, а не отгоре надолу, което за мен е изключителна грешка“, смята още младият политик.Според Абил, в ход е процес на естествена смяна на поколенията в политиката у нас. Той започнал през 2020 г. и вероятно щял да приключи през 2026 г.
Защо през 2026 г.?
„Може би тогава ще се роди нов политически проект, който ще обедини доста голяма част от българското общество и ще стане водеща партия. Става въпрос за проекта на г-н Румен Радев, който очакваме“, посочва младият представител на фракцията на Доган.Според Алекбер Абил настроенията в българското общество предвещават голяма промяна, което ще принуди и партиите да сменят водещите си фигури.
Кой е най-виновен за явлението „Пеевски“ – Доган, цялото ДПС, Бойко Борисов, Цветан Василев или някой друг? Как санкционираният за грандкорупция, но само от други държави, политик е успял да овладее ДПС? Има ли опасност от нов турски национализъм в България? Ще се сложи ли край на лошите кадрови решения на Доган? Илхан Кючюк ли ще е новият водач? Готов ли е електоратът на ДПС, който е свикнал да бъде обект на „деребейщина“ и „феодален“ натиск от страна на своя политически елит, да е свободен и либерален и да избира нов тип хора?Отговорът на тези и други въпроси - вижте и чуйте в 196-ия епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
На 4 май крайнодесният лидер Джордже Симион спечели 41% от вота на първия тур на президентските избори в Румъния. Далеч на второ място, с 21%, завърши умереният кмет на Букурещ Никушор Дан.
На балотажа на 18 май Дан си осигури над 53% от гласовете и така бе избран за държавен глава на северната ни съседка.
Какви са факторите, предизвикали този обрат - това е централната тема в разговора ни с журналиста и заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти в България Иван Радев.
Един от тях - нежеланието на Симион да се изправи в телевизионно студио срещу опонента си.
"Двамата насрочиха няколко дебати, почти през вечер, на които Симион отказа да се яви. Дан отиваше всяка вечер в някое телевизионно студио и срещу него оставаше един празен стол, на който трябваше да бъде Симеон. Това породи, разбира се, различни шиги в интернет пространството - празен стол, на който стои името на Джордже Симион".Радев представя в дълбочина облика на избирателните групи на двамата кандидати. По възрастови групи крайнодесният лидер печели само сред мъжете от 30 до 44-годишна възраст.
Що се отнася до Дан - най-силна подкрепа получава сред най-младите и избирателите на над 60-годишна възраст.
И все пак, новият президент е изправен пред голямо предизвикателство - ще трябва да се научи "да си сътрудничи с партиите, които румънците наказаха" на изборите. Да си партнира с омразното статукво.
Ще се справи ли с предизвикателството, или на следващите избори екстремисткият електорат ще се завърне по-силен?
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Zijn er afleveringen die ontbreken?
-
Send us a text
Защо на президента Румен Радев му хрумна да предложи обречен референдум за еврото? Кой стои зад транспортната "стачка" срещу кмета на София Васил Терзиев, блокирала вече три дни столицата?
В новия епизод на Z-Каст водещият Борислав Кръстев и политическият редактор на Клуб Z Албена Бъчварова iе опитват да обяснят политическите изненади на отминалата седмица - и какво следва от тях.
"Радев реши да бъде популист. Да бъдеш популист е много лесно – въпросът е доколко е полезно за политическия живот в България", коментира Бъчварова. "Той се почувства застрашен в претенцията си да е морален коректив, нещо надпартийно. Затова отвърна с референдум – като акт на засегнато честолюбие."
Партийните пръстчета зад неочакваната синдикална твърдоглавост в столичния градски транспорт започнаха да личат твърде много - особено когато имаме общински съветници - шефове на синдикати, и лидер на партия, според който софиянци "трябва да си изстрадат промяната".
"Кметът беше изненадан от "стачката". Очакваше символичен протест, получи масово неподчинение", отбеляза Кръстев. "Протестът не е стачка – блокираха и частни депа. Синдикатите действат политически. Ще продължат стачката, докато Терзиев не изглежда напълно смачкан."
Дали наистина обречения референдум е грешка на Радев?
Ще има ли сблъсък между неговия политически проект и "Възраждане" за "патриотичния" електорат?
Кой всъщност стои зад протеста в София ?
Може ли Терзиев да оцелее и какви ще са следващите атаки срещу нещо?
Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 194-и епизод на Z-Каст
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Какво се случва в българския спорт? Вече седмици две председателки на Българския олимпийски комитет - предишна и новоизбрана, вписана и невписана - се карат за това кой управлява ключовия орган за нашите атлети в олимпийските спортове. А преди дни Конфедерацията по кикбокс и муай тай заплаши два от най-успешните си клубове с изключване.
В новия Z-Каст гостуват спортният журналист Делян Кючуков от в. "Сега" и треньорът по кикбокс в спортен клуб "Масару" Стефан Костадинов.
Според Костадинов проблемът в кикбокса започва от уволняването на международния съдия Деница Миленкова. Два клуба - "Масару" и "Стар Тийм" изразяват несъгласие с кадровото решение на федерацията. Скоро след това ръководството променя спортния календар и издърпва националното първенство, така че то влиза в конфликт с важна Световна купа в Турция. И настоява за задължително участие, въпреки конфликта с международния график.
"На всеки един родител на картотекиран състезател беше изпратен имейл със заплаха. Аз трябваше да обяснявам на немалко родители, които го приеха лично за тяхното дете", разказва Костадинов.И разяснява, че това засяга над 160 състезатели от двата клуба - основно деца, но също така юноши и възрастни.
"Нашата мисия е да развиваме децата. Работим с тях от малки, инвестираме време и средства. Когато ги ограничават заради конфликт между ръководства, това е удар върху труда на всички", обяснява той.Междувременно в БОК отново няма комуникация между досегашната председателка Стефка Костадинова и новоизбраната Весела Лечева. Осем съдебни жалби блокираха избора на Лечева, при осем различни съдии, и това може да отнеме години, пояснява Кючуков. А скоро вероятно ще има реакция и от Международния олимпийски комитет.
"МОК може да замрази членството на България в Олимпийското движение – това ще е по-голям скандал дори от този с Иван Славков преди 20 години."Според него българският спорт не страда от липса на средства, а от лошото им управление.
"Проблемът е, че няма мандатност. Федерации се управляват с десетилетия от едни и същи хора. В някои устави дори е невъзможно да се кандидатираш без предварително одобрение."Какви са българските успехи в кикбокса?Защо международните състезания са ключови?
Какво печели Пеевски от това да подкрепя Стефка Костадинова?Какви последствия би имала евентуална санкция от МОК?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в 193-ия епизод на Z-Каст:
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
От какво се нуждаят българчетата, чиито родители са се разделили? От презумпция за споделено родителство - поне така смятат от ГЕРБ, "Възраждане" и "Има такъв народ", внесли серия законопроекти за промени в Семейния кодекс, които в крайна сметка бяха комбинирани в един. И чието предстоящо второ четене предизвика бурни обществени реакции, включително протест и контрапротест.
Наш гост в новия Z-Каст е адвокат Райна Аврамова – с над 25 години опит в семейното право. Според нея законът е написан "на коляно", липсва обществено обсъждане, а в този си вид той крие опасности именно за случаите, които иска да разруши - когато има конфликт, липса на диалог или дори насилие между родителите.
"Най-тежките случаи са онези, в които родителите не могат изобщо да се разберат. Ако тогава се наложи презумпция за споделено родителство, ще ги принудим да се състезават кой ще докаже, че другият е по-лош родител."И в момента законът позволява родителите да си поделят грижата за детето - но съобразявайки се с конкретните му нужди. Затова сегашните законови промени според адв. Аврамова се нуждаят минимум от добавяне на изключения:
"Ако няма изключения, няма да има нищо на света, което да стимулира родители, стигнали до съд, да не се бори всеки един от тях да вземе родителските права", отбеляза тя.Но истинските промени, от които се нуждаят хората, подкрепящи законопроекта, са промени в Наказателния кодекс - защото в момента ако съдът е наредил детето да отиде при единия родител, а другия не го пуска, няма механизъм, по който да бъде принуден.
"Полицията идва - защото съдебният изпълнител може да ги повика, но те стоят с ръцете в джобовете и казват: ‘Ние само присъстваме за охрана на обществения ред’. Те нямат право да вземат детето, да го качат в нечия кола или да съдействат реално. И ако майката или бащата в този момент, когато задържа неправомерно детето, каже ‘не’, нищо няма, което да го накара да го предаде", обясни Аврамова.Какво точно означава "споделено родителство" според новия законопроект?Съществува ли такова нещо като "родителско отчуждение"?Какви са рисковете за децата и следят ли политиците техния интерес?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 192-ри епизод на Z-Каст
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Точно преди Великден багери влязоха в ромската част на столичния квартал „Захарна фабрика“ и разрушиха десетки домове. Районната администрация се позова на заповед от 2016 г., игнорира решение на ЕСПЧ, което възпира събарянето, а десетки семейства останаха без покрив.
Много обаче питат - какво друго може да се направи с незаконните ромски гета в големите градове?
В новия Z-Каст разговаряме по въпроса с Огнян Исаев – активист за права на човека и програмен директор във Фондация „Тръст за социална алтернатива“, който години наред работи с ромски общности из страната.
Според него ромските семейства са там повече от век. Тези махали са местени многократно от държавата, още по царско време, като на хората не се е позволявало да закупят земите, на които са построили домовете си.
"След 1989 г. започва реституцията и се оказва, че земите, върху които тези хора живеят, са или земеделски, или собственост на други хора. Властта обаче никога не е работила дългосрочно с тези общности. Просто е оставила хората в правен вакуум. После казва – вие сте незаконни", разказва той.
Но следват въпросите от 2025-та - защо тези хора не са си намерили законно жилище в последните 9 години? Защо отказват алтернативите, които им предлага общината?
"Никой не е работил с тези хора в продължение на 9 години – няма опит да се повиши техният капацитет, няма опит поетапно да бъдат изведени. Просто в един момент кметът решава, че ще изпълни една стара заповед. Без да води диалог, без да има план. Това не е държавност", отбелязва Исаев. "Къде са достъпните социални жилища в София? Къде са жилищата за работещи бедни? В момента има само пазар, джентрификация и инвестиционен интерес. Но няма план за хората, които нямат друг дом."
Питаме още:
Защо други хора могат да живеят в законни къщи, а тези – не?Има ли нещо в самата ромска култура, което затруднява интеграцията им?Как държавата да опитва по-решителни политики, когато се сблъсква веднага с обвинения в дискриминация?Успяват ли образованите и работещи роми - или и те са дискриминирани?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 191-и епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
След седмица София ще има нов главен архитект - но можем ли е да очакваме той да реши множеството проблеми в столицата? Честно ли бе проведен конкурсът? И презастрояването ли е истинският проблем на града ни, и в какво точно се изразява той?
По темата в Z-Каст гостува архитектът и урбанист Жана Стойчева, специалист с 28 години стаж в Направление "Архитектура и градоустройство", която разяснява сложната роля на тази позиция, правомощията ѝ, както и реалистичните очаквания, които обществото може да има към нея.
"Главният архитект е предимно, не казвам само, но е предимно администратор и трябва да бъде опитен администратор", отбеляза тя. "Аз смятам, че конкурсът беше проведен открито и прозрачно и няма законови основания да бъде оспорван. Като цяло конкурсът е проведен по всички правила, но имаше очакване да се явят повече кандидати."Най-важният според много софиянци проблем на града - презастрояването - не е нещо, което може да се реши от главния архитект, подчерта тя.
"Параметрите за застрояване - плътност и коефициент на интензивност на застрояването - се определят с Общия устройствен план и с Подробния устройствен план. Като цяло това, което може да наречем презастрояване, е грубо надхвърляне на тия параметри", обясни арх. Стойчева.И подчерта, че свръхзастрояване е налице, когато има несъотвествие между построените сгради и изградената инфраструктура - транспортна, инженерна и социална.
"Това се вижда изключително в южните квартали в София, където няма изградена комплексна градска среда. Презастрояването с огромни сгради пък се случи в резултат на чл. 27, ал. 3 от ЗУТ - за ъгловите сгради, при които ограниченията за кинт не важат."В подкаста ще научите още:
Какво могат наистина да направят кмета и главният архитектКак едно писмо на зам.-министър е дало зелена светлина на повечето небостъргачиСправя ли се кметът Терзиев с градоустройствотоИ възможно ли е София да се свърже по-добре с ВитошаГледайте и чуйте това и още в новия, 190-ти епизод на Z-Каст
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Конституционният съд обяви, че определени институции му пречат да си върши работата. Прокуратурата погна съдиите, Народното събрание разкритикува КС, а днес някои политици дори го обвиниха в заговор с президента.
Какво се случи тази седмица и защо казусът с неправилно преброените бюлетини и влизането на "Величие" в парламента предизвика подобна институционална битка?
По темата в новия Z-Каст гостува политолога Даниел Стефанов.
"Истината е, че за мен не всичко все още е ясно в този казус и начина, по който той се разви през последните дни", отбелязва той. "Аз съм наблюдавал подобни повторни преброявания в различни държави, и често такива ситуации водят до институционални сблъсъци и срив в доверието към изборите."Според него изборната ни система има проблеми, но партиите силно ги преувеличават - и е време да спрат да атакуват демократичните механизми и да насочат вниманието си към реалните й проблеми.
"Политическите партии се държат по този начин, защото всяка от тях знае какво е правила или прави. Българските избори не са безгрешни, но проблемът е, че ние не гледаме реалните слабости, а само политическите спекулации", смята политолът. "Ние не сме в ситуация на мащабна изборна измама, но постоянното говорене за това, че вотът е подменен, води до ерозия на самата демократична система. Това, което наблюдаваме, е саморазрушение на доверието в институциите."Ще срине ли този скандал изборната активност в бъдеще?
Български или международен е проблемът с доверието в демокрацията?
Кой има интерес да създава такива кризи?
Има ли начин да бъде възстановено доверието в изборния процес?
Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 189-и епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Тръмп се бори за мир в Украйна без Украйна, която според него е започнала войната и е водена от диктатор - но какво мислят украинците?
В новия Z-Каст гостува международния редактор на Клуб Z Христо Римпопов, завърнал се тази седмица от Киев - и видял от първа ръка реакцията на местните на острия завой в политиката на САЩ.
"Украинците са разочаровани. Някои говорят за предателство, други за измама", разказва той. "Когато пристигнах в Киев, вече се усещаше напрежение. Украинците не вярват, че Тръмп ще търси решение, което е благоприятно за тях."Някои все още хранят плах оптимизъм, но те са малко - за повечето новата американска политика е радост за Владимир Путин.
"Ако американската подкрепа спре, Европа ще трябва да запълни огромна празнина, особено във военната помощ", отбеляза той.
Как изглежда животът в Киев по време на война и лоши новини?Способна ли е Европа да поеме водеща роля в подкрепата на Украйна, ако САЩ се оттеглят?Изненада ли е позицията на Тръмп или имаше знаци за този завой?
Предстоят изключително тежки седмици и за Украйна, и за Зеленски, смята Римпопов. А украинците може и да са претръпнали от балистичните ракети, но остават решителни и напълно наясно, че замразяване на конфликта няма да накара Путин да спре да иска страната им.Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст 188.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Преди седмица една стена падна в Берлин - не онази, която преди 35 години разделяше Изтока и Запада, а "санитарният кордон" който останалите партии винаги са поставяли около крайнодесните партии в Германия.
В най-голямата европейска икономика предстоят избори, и изненадващо християн-демократите приеха подкрепа от "Алтернатива за Германия" за своя пакет мерки за контрол на миграцията. Темата преди предстоящия вот обсъждаме с кореспондентката на Клуб Z в Берлин Капка Тодорова.
"Заради предсрочните избори на 23 февруари, опозиционният консервативен Християн-демократически съюз реши да постави на първо място миграционната тема като основна в предизборните дебати и съответно да изиграе карта а-ла-Тръмп. Тоест, "ако аз дойда на власт, за 24 часа ще оправя този, този и този проблем"," обясни тя.И подчерта, че AfD не е партия като другите крайнодесни в германската политика досега - те са крайни популисти и с готовност скачат от тема в тема, подобно на родната "Възраждане".
Но как стана така, че подобна партия събра симпатиите в Германия и взе толкова места в Бундестага?
"Тези, които губят най-много гласове през последните години, и то към крайни партии, са социалдемократите, които бяха партии на работещите. Пазарът на труда се променя. Няма вече работника от завода и буржоата, който си пие уискито. Светът е различен, хората работят на свободна практика, в IT сектора, във фрийланс икономиката. А тези партии не предложиха нов наратив за тези хора. И естествено, млади избиратели, които искат нещо ново, които се бунтуват срещу статуквото, вместо към левите, започнаха да се насочват към националистически формации", смята Тодорова.Дали Германия ще повтори австрийския сценарий и ще видим крайната десница не само като парламентарен фактор, но и във властта?Дали това е реакция срещу натрупани социални и икономически проблеми? Или става въпрос за махало, което неизбежно се люлее между ляво и дясно?Обсъждаме още ролята на социалните мрежи, влиянието на фигури като Илон Мъск върху политическия дискурс и възможните последици за България, ако ЕС затвори вратите си за мигрантите.Гледайте и чуйте в новия, 187-ми епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Има ли "дупка" в държавния бюджет, какво се случва с него, достатъчно нисък ли е 3% дефицит? Подобни въпроси обикновено се задават през ноември.
В началото на февруари в Z-Каст гостува икономическия журналист и водещ на "РеВизия" по Нова Нюз Йордан Бързаков.
"Истината е, че дупка няма, защото няма бюджет. Не може да има дупка в нещо, което не съществува. България влезе в 2025 година без готов бюджет, а с удължаващ закон, който реално не функционира като истински бюджет“, коментира той. "На 14 януари правителството обеща, че ще представи своя проект на бюджет. Тогава ще знаем колко е дупката в техния проект."Бързаков посочи, че въпреки първоначалните аларми за „дупка“ в бюджета от 18 милиарда лева, реалната цифра вероятно ще бъде около 10-12 милиарда, което все пак би довело до дефицит над 6% от БВП. Но истинският проблем на публичните ни финанси е, че дефицитът вече е нещо нормално - и това може да доведе до истинска фискална криза.
"Тези 3% бюджетен дефицит се превърнаха в свещена крава, но истината е, че това не е баланс, това е таванът. Това е дълг. Ако всяка година взимаш назаем 10% от приходите си, рано или късно ще трябва да намериш начин или да намалиш разходите, или да увеличиш приходите. Трета опция няма", обясни той. "Истинска фискална криза означава, че бюджетът не просто е в дефицит, а че държавата вече няма механизъм да го контролира. В момента България все още има пари да се разплаща, но нещата не изглеждат добре.“Какво означава това за влизането ни в еврозоната? Отново и отново - защо еврото ни е важно?Може ли управляващата коалиция да забави приемането на еврото с години?А възможно ли е дори успешно влизане в еврозоната да не спре потъването ни във фискална криза?Отговорите на тези и други въпроси - чуйте в новия Z-Каст 186.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Преди седмица Върховният административен съд обяви построеният от Фандъкова приют за кучета в Горни Богров за незаконен. Дни по-късно поредно куче бе разкъсано в клетките под надзора на общинското предприятие "Екоравновесие".
По темата в Z-Каст гостува Марта Георгиева, общински съветник от ПП-ДБ-СС и вносител на жалбата, стигнала до ВАС 4 години по-късно и над деселитетие след отварянето на приюта.
"Това никога не е било приют и никога не би могло да бъде, защото не отговаря още в зародиш на минималните изисквания на наредбата за приютите по нашото законодателство", отбеляза тя. "Години наред сигнализирахме, че този приют не само не помага за решаване на проблема с бездомните животни, а го задълбочава. Самото му съществуване и начинът, по който функционира, увеличават страданието на животните и създават една безкрайна въртележка на залавяне, пълнене на приюта, изтезание и смърт."Според решението на ВАС пространството за животните е недостатъчно и използваните материали не отговарят на наредбите.
Същевременно временно назначения от кмета Терзиев директор Димитър Димитров нехае - а доклад от края на миналата година от дейността на "Екоравновесие" само изтъква непроверими постижения. А бюджетът им възлиза на 4,3 милиона лева, с капиталова програма, увеличена с 800 хил. лв. миналата година.
"Новият временен директор на Екоравновесие, за когото имаше надежди, че ще донесе прозрачност и реформи, вместо това направи точно обратното – допълнително затъмни институцията. Дори физически – той затъмни прозорците на амбулаторията в приюта, за да не се вижда какво се случва вътре", смята Георгиева.И изтъква, че макар стотици кучета да биват осиновени - най-вече благодарение на доброволците - приютът продължава да се пълни до капацитета си.
Какво обаче следва сега - ще бъде ли разрушен и построен наново незаконният приют?
Къде ще отидат 1500-те кучета?
Ще продължат ли стотици кучета да изкарват целия си живот в кутийки там?
Могат ли общинските съветници да реагират на лошите решения на Терзиев и назначените от него?
Отговорите на тези въпроси - гледайте и чуйте в новия, 185-ти епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Новият американски президент Доналд Тръмп встъпи в длъжност тази седмица - и моментално започна със стряскаща серия изпълнителни заповеди. Започнаха да валят и заплахите - както към врагове като Китай, така и към предполагаеми съюзници като Европейския съюз.
Полезно или вредно ще е управлението на 47-мия президент на САЩ за Европа? По темата в Z-Каст спорят международният редактор на Клуб Z Христо Римпопов и икономическият журналист Йордан Бързаков, водещ на "Ревизия" по Нова Нюз.
"Моето мнение е, че Тръмп може да се окаже кривият лост, който да изправи проблемите на Европа – както в икономически, така и в социокултурен план", смята Бързаков. "Той ще настоява за оптималните си цели – Европа да купува повече американски газ, петрол и оръжия. Ако ЕС отстъпи, това ще го постави в подчинена позиция. Но ако Европа започне да говори с Тръмп по неговия 'търговски език', тя може да излезе като равноправен партньор в тази игра."Според Римпопов дори да има политики на републиканеца, които да са от полза, крайният резултат ще е негативен за ЕС.
"Ефектът от непредвидимостта на Тръмп вече се усеща. Той подкрепя лидери като Орбан и Фицо, които не само дестабилизират ЕС отвътре, но и засилват вътрешните разделения, които пречат на Европа да изгради реална политическа и военна сила", отбеляза той.Ще наложи ли Тръмп по-малки тарифи на ЕС и по-големи на Китай? Може ли това да ни е от полза?Влошава ли наистина той вътрешното разделение в Европа, или то е най-вече наше дело?Може ли Тръмп да задуши руската икономика и Путин?
Или само ще замрази войната в Украйна - и ще я обрече на ново разпалване в бъдеще?Гледайте и чуйте в дебата в новия епизод на Z-Каст
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Новата година започна не само с преговори за правителство - но и със законодателни амбиции. Повечето водещи партии в парламента внесоха свои проекти за промени в Изборния кодекс, които бързо минаха през първо четене в парламентарната правна комисия, макар и да си противоречат.
Време ли е наистина за промени в ИК? И има ли добри и осъществими идеи сред предложенията на ДБ, ПП, БСП, ИТН и други? По темата в новия Z-Каст разговаряме с изборния наблюдател Стоил Стоилов.
"Когато в рамките на 4 години имаме вече 7 избора, няма удобен момент за промяна на изборния кодекс", смята той.И признава, че както има и абсурдни идеи - като въвеждането на още една скъпа и технологично тежка методика на броене с машини - така са налице и добри предложения, които могат да решат проблеми на изборния процес - например предложението на няколко партии за създаване на отделни преброителни центрове.
"Преброителните центрове имат за цел да скъсат връзката между контрола върху избирателите и резултатите от изборите. Особено в малки населени места, където контролът върху електората е директен, това може да промени играта. Но дали цялата страна може да се хвърли веднага в преброителни центрове, не съм сигурен", отбеляза Стоилов.Добра е и идеята на БСП да се обновят избирателните списъци на база на последните три избора - който е гласувал поне веднъж, влиза в списъците, а останалите могат да се регистрират, смята той.
Но всички проекти пропускат и ключов недостатък на изборната ни система:
"Нито един от предложените проекти не предвижда промяна в начина на набиране на изборната администрация. Професионализацията е ключова, но всички партии искат да запазят контрола си. Образователни центрове и квалификации са важни, но методът на набиране остава партиен. Без промяна в тази структура няма как да изградим доверие", смята той.Има ли наистина сериозен проблем с недействителните гласове?Технологията може ли да реши пороците на изборната ни система?Как може да се намали контролирания и купения вот?Как можем да върнем доверието и гражданската отговорност към изборите?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 183-ти епизод на Z-Каст
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
С един конгрес на закрити врати Делян Пеевски стана едноличен председател на ДПС, премахна почетният председател Ахмед Доган и официално взе властта в партията, на пръв поглед завършвайки битката, която започна това лято.
Решенията на вчерашния конгрес на Движението тепърва ще се оспорват в съда - но готови ли са хората на Ахмед Доган с вероятния сценарий това да се окаже безплодно?
По темата разговаряме с Джемал Осман, член на младежката организация на ДПС. Според него всичко, което се случва в Движението, се отразява пряко на българската политика - а вчерашният конгрес е нелигитимен.
"Вчерашният конгрес на ДПС беше не просто нелегитимен, а символ на узурпацията на властта. Решенията, взети зад затворени врати, игнорират принципите на демокрацията и прозрачността. Това не е партията, която основателите ѝ са създали, и затова ние ще продължим да се борим за автентичността на ДПС, дори ако съдебната система не е на наша страна", отбеляза той.И добави, че Пеевски доскоро е бил непознат на електората - но всъщност бавното завземане на партията е започнало още през 2013 г.
"Той дълго не се появяваше публично, не участваше в парламентарната дейност и беше непознат за електората. Сега внезапно се представя като евроатлантик, подкрепящ Украйна и либерални ценности, но това е просто маска. Българското общество знае, че корените му са в съвсем различни зависимости и интереси", добави Осман.И заключи, че каквото и да стане, това всъщност е добра новина за ДПС:
"Всъщност той ни отърва от себе си и от собственото си бреме - защото всички тези негативи, които ние имахме като партия, бяха главно заради него, заради неговото задкулисие, заради неговото влияние."Защо младежкото ДПС консистентно остана на страната на Доган? По-устойчиви ли са младите на влияние и натиск?Какъв е изходът от сегашната ситуация за Движението?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
2024-та отива към своя край - но това не може да се каже нито за войните по света, нито за безкрайната борба по създаване на редовно правителство у нас.
В последния епизод на Z-Каст за годината политическият репортер Лъчезар Лисицов и международният редактор Христо Римпопов правят един обзор на последните 12 месеца, в България и по света.
"За съжаление през тази година Русия постигна значителни успехи в опитите си да завземе все по-големи територии в Донбас, докато украинската армия понесе сериозни загуби", коментира Римпопов. "В средата на годината Украйна предприе така наречената Курска офанзива или контраофанзива, която според мен не беше резултат от гениален стратегически ход на командирите, а по-скоро отчаяна стъпка за обръщане на инициативата. Тази офанзива се провали, след което руските сили продължиха да напредват и да установяват контрол върху региони в Източна Украйна – тенденция, която, за съжаление, вероятно ще се задълбочи."Той коментира още и конфликта между Израел и "Хамас", ситуацията в Сирия, и победата на Доналд Тръмп в САЩ.
"Това бе годината на Пеевски. Тандемът му с Бойко Борисов, доскоро негласен, го направи най-могъщия човек в държавата", отбеляза Лисицов. "Сега вървят преговори за правитество и не излиза информация отвътре, това е индикация, че може и да се случи нещо. Аз все пак си мисля, че това е малко театрално. Правителството няма да има."Ще утихне ли войната в Украйна?Добри новини ли можем да очакваме от Сирия?Ще има ли правителство, или таим напразни надежди?И най-накрая - каква е формулата за една успешна 2025-та година?Отговорите на тези въпроси - чуйте в новия Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
През последните две десетилетия улиците на София се промениха - бездомните кучета са все по-голяма рядкост, особено в централните квартали. Но къде отиват те и какво се случва с тях? Вършат ли си работата отговорните за това институции?
Според множество доброволци в столицата - не. Хиляди животни живеят в ужасяващи условия в общинските приюти, а в единствената клиника за бездомни кучета в София прозорците наскоро са "заскрежени" - за да не могат да се вижда какво се случва вътре. Кучета биват разкъсани и умират заради неадекватната грижа на общинските институции.
По темата ни гостува един от тях - гражданинът Веселин Ганев.
"Вътрешните правилници на приютите са масово нарушавани, като животните са натъпкани в клетки без плътни стени, а зимата ги държат на открито", обяснява той. "Приютът в Богров е емблема на проблема – там ежедневно се нарушават закони, а гражданите доброволци, вместо да търсят отговорност, помагат на системата да си затваря очите, като компенсират липсата на персонал."Общините - не само Столична, но и други в страната - са тези, които носят отговорност за бездомните животни. Вече има съдебна практика доброволци, които са завели болно куче в частна клиника, да осъдят общината за разноските. Затова и се затягат правилата на подопечните на "Екоравновесие" институции.
Според Ганев проблемът не е в българските закони - макар още не всички в тази сфера да са приравнени с европейските - а в прилагането им. Ако някоя институция не си върши работата по административен въпрос, гражданинът не може да обжалва по съдебен път, а трябва да се обърне до по-горната административна инстанция.
"Ако инспектората нещо не е направи, трябва да сигнализираш на министъра, защото инспекторатът е на подчинение на министъра. Ако и министърът се изложи, трябва да сигнализираш главен инспекторат на Министерски съвет, който контролира министрите. Ако и те се изложат - накрая занимаваш министър-председателя с кучета", обяснява Ганев.Според него много доброволци мълчат за ужасните условия, защото "ще стане по-лошо", а някои се заемат да помагат сами и не натискат институциите, защото са убедение, че "Екоравновесие" и подопечните му са готови да убиват кучета, вместо да се занимават с тях.
"Гражданите имат правото и задължението да изискват от институциите да си вършат работата. Всеки сигнал, дори с нагъл отговор, е малка победа, защото създава натиск върху системата", отбеляза той. "Ако ти не настояваш и не сигнализираш, проблемът остава невидим в статистиката и няма кой да понесе отговорност."Защо законите остават на хартия и институциите не си вършат работата?Могат ли гражданите да ги притиснат?Променя ли нещата новото ръководство на Столична община, и ако не - защо?Отговорите на тези и още въпроси – гледайте и чуйте в новия, 180-и епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Преди 15 години присъединяването на България Шенген сякаш беше зад ъгъла. Поне така ни беше представяно от родни политици. Но се наложи да почакаме...
Защо?
Това е един от ключовите въпроси, които разглеждаме в 179-ия епизод на Z-Каст. Гост във виртуално ни студио е кореспондентът на Клуб Z в Брюксел Момчил Инджов.
В разговора се спираме на основните причини, забавили влизането на страната ни в пространството. Разглеждаме и хипотезата, в която не се справяме със задачата да удържим бъдещ мигрантски поток - възможно ли е България да стане първата страна, извадена от Шенген?
В края на епизода обсъждаме новата Европейска комисия. Тя вече не е толкова "зелена", вместо това ще трябва да се фокусира върху отбранителните си способности заради войните по нейните граници и завръщането на Доналд Тръмп.
1. Защо пътят ни към Шенген се оказа толкова дълъг?2. Кои европейски държави застанаха на пътя ни?3. Има ли Украйна съюзници в новата Европейска комисия?Отговорите на тези и много други въпроси - в 179-ия епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Омръзна ни да говорим за политика - затова тази седмица в подкаста на Клуб Z имаме един различен гост. Писателят Палми Ранчев е в Z-Каст, за да ни представи новата си книга - "Случайни срещи и запознанства". Но и за да си поговорим за ролята на разказвача, изборите пред нас, доброто и лошото у хората.
"Разказът има свой живот – започваш да го пишеш с определена идея, но постепенно той те води. Сякаш наблюдаваш нещо отстрани, нещо, което ти не контролираш напълно. Именно това е удоволствието да пишеш – да видиш как героите оживяват и се разгръщат по свои собствени закони", обяснява той.Говорим си и за творческия процес, значението на реализма в литературата, и за неговия любим бог - този на случайността.
Поглеждаме и навътре - към нас самите.
"В България хората често отказват да погледнат реалността. Лесно се връщаме към някакво романтизирано минало или се опитваме да се избягаме от настоящето. Но истината е, че ако не разкажем това, което е тук и сега, то ще се изгуби завинаги", коментира още Ранчев.Но неизбежно стигаме до политиката... и спорта.
Имаме ли култура на протеста в България?Увеличаваме ли голямото зло, когато избираме най-малкото?Какво точно стана на боксовия мач между Майк Тайсън и Джейк Пол?Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 178-и епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
-
Send us a text
Тази седмица Народното събрание за пореден път не успя да избере председател. Звучи познато, нали? Повтаря ли се сценарият след предишния вот? Ще имаме ли нови избори през пролетта, или този път нещо e различно? Има ли шанс за правителство?
"Ситуацията е доста объркваща и хаотична. Това не е повторение на предишния парламент – има разлика, и тя е във фрагментацията", смята той. "Борисов и Пеевски не могат да сформират мнозинство, въпреки опитите си. Това показва задълбочаването на политическата криза."
По темата разговаряме с политическия редактор на "Клуб Z" Лъчезар Лисицов.Според него в момента се прави шоу - имитация на преговори за правителство, каквото в крайна сметка едва ли ще видим.
Но това не значи, че следващите месеци до нови избори са без значение - защото сега ще се решава кои са новите лица в "домовата книга", от която се избира следващия служебен премиер.
"Те обаче са в това отношение доста лицемерни. Казват, че са против ГЕРБ и ДПС - "трябва да ги отстраним". Обаче когато те трябва да участват в това, веднага се появяват и казват, не, ще подкрепим ето това, но вие преди това трябва задължително да подкрепите две наши декларации... "Възраждане" играе ролята на псевдовраг на Борисов и Пеевски", отбеляза той.Застрашено ли е влизането ни в Шенген и Еврозоната без правителство?Ще се опитат ли 7-те партии да ремонтират Изборния кодекс "на коляно"?Трябва ли да се страхуваме от Пеевски и докъде се простира контролът му в държавата?
Според Лисицов "Възраждане" са един от факторите, които могат да помогна за изчистване на ГЕРБ и ДПС на Пеевски от ключовите места във властта.Отговорите на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия, 177-и епизод на Z-Каст.
Support the show
Гледайте Z-Каст на видео в YouTube страницата ни.
- Laat meer zien
